ТОВА Е МНОГО ХУБАВ ОТКЪС ОТ ЕДИН САЙТ И НЕ СЕ СТЪРПЯХ ДА ГО ПОСТНА ТУК, ЗА ДА СТАНЕ ДОСТОЯНИЕ НА ОЩЕ ПОВЕЧЕ ХОРА. НАДЯВАМ СЕ ХОРАТА ОТ ТОЗИ САЙТ ДА НЕ СЕ СЪРДЯТ ЗА ТОЗИ ФАКТ. ПРАВЯ ГО С НАЙ-ДОБРИ ЧУВСТВА И ВЪЗХИЩЕНИЕ ОТ САЙТА!  http://zashto-kak.hit.bg/pravilata.htm





АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА
Чери Картър-Скот

"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър

Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, води семинари и е председател на Борда на директорите на Института MMS - Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка.
Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Консултант е на корпорации като IBM, GTI, Burger King, Ameriсan Express.
Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите "Негахолизъм" и "Ако животът е игра, това са правилата".
Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.
Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.
Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.
Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.
Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".
Няма задължителен модел за действие.
Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.
Десетте правила за човешките същества са:

1. Ще получиш тяло.
2. Ще усвояваш уроци.
3. Няма грешки, има само уроци.
4. Урокът се повтаря, докато бъде научен.
5. Усвояването на уроци няма край.
6. "Там" не е по-добре от "Тук".
7. Другите са само огледала, които ни отразяват.
8. Само от теб зависи как ще изживееш живота си.
9. Всички отговори са вътре в теб.
10. С раждането си ще забравиш всичко това.

1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО

Дали го харесваш или мразиш,
то ще бъде твое през цялото време,
докато си на тази земя.

Твоето тяло е дом на твоята душа.
Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.
Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.
От него ще получиш първите си житейски уроци.
Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.
Удоволствието е физическият израз на радостта. Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.

Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота." Луиз Хей.

Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." Елинор Рузвелт.

Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се него добре, за да ти служи подобаващо." Сузи Прудън.

Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." Брус Спрингстийн.

2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ

Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.

Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.
Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.
Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.

Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.

Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.

Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.

Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер.

3. НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ

Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,
серия от проби, грешки и временни победи.
Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.

Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция. "Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда. ("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)
За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.

Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.

Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.

Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.

Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл;
"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.

4. УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН

Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.
За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.

Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.
Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.

Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си."
Хорас Джаксън Браун.
"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.

Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;
"Каквото повикало, такова се обадило." Българска народна поговорка.
Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.

Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред."
Рам Дас.

5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ

"В училището на живота няма почивни дни."
Жоржи Амаду

Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.
Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.

Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.
Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".

Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.
Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.

Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш."
Халил Джубран.
Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.

Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.

6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"

Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".

Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега - единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.

Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.

Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.
Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.

Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.

7. ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ

Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.

Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.

Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.

Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.

Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.

Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.

8. САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ

Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими.
Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.
Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.

Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.

Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.

Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.

Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.

Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може."
Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.

Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." Хелън Келер
"Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесни приключение, зависи единствено от нас.

9. ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ

Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.
За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.

Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.

Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.

Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.

10. С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА

Ако искаш отново да си спомниш,
трябва да разплетеш двойната спирала
на вътрешното знание.

Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.
Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.
Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.

Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.

Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.

Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или.да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.

Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.

И ОЩЕ ЗА
ПРАВИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ:

· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!

За какво бих продала душата си …

Ето … навечерието на новата 2009 година е! Седя си и си мисля какво съм постигнала и какво още искам да направя … В един момент стигам до един единствен извод: ако сега пред мен се яви онзи Рогатия с невероятното количество казани с катран и ми поиска душата, а в замяна на това ми предлага, това което поискам – просто няма да зная какво да му отговоря …

Замислих се за пари – ами то така или иначе зная, че ще ги имам. По какъв начин обаче – идея си нямам, но пък иначе съм сигурна. Искам и собствен дом – онзи красивият замък от мечтите ми. Ами то като имам пари, автоматично ще си построя и замъка. Коли, хахаха … и те си вървят с парите, както и обиколките по света и изучаването на каквото ви дойде на ума… Все пак живеем в материален свят и се нуждаем от поне малко материалност, която всъщност няма да ни спаси душите де, но е все пак някакво успокоение приживе.

Всъщност, сетих се! Еврика! Знам какво искам наистина! Искам онази голямата, единствената, неповторимата и вечна Любов! Да ти се разтреперват коленцата от нея и да рониш щастливи сълзи. Колкото и да ми обясняват, че на онзи свят цари тази любов – това не ме устройва. Аз я искам сега и завинаги! Не ми минават тия, че само добрите ще пребъдат на небето. За какво ми е да бъда добра, а да съм лишена от най-важното нещо в живота си… Искам я пък – тук и сега!

И сега вече стигам до дилемата: дали да си продам душата на Рогатия за Любовта или да чакам Бог да ми я прати. Хъммм, трудна работа! Ако чакам Бог, ами той може и да ме е забравил, я вижте какъв калабалък народ се шири по тая планета. Има-няма едни седем-осем милиарда, ако не и повече. В такъв случай дали пък аз ще съм първата му грижа на „онзи отгоре”! Интересно, заслужава си да се замисли човек. А пък Рогатия ти отсича: ти получаваш това, което искаш, а аз ти взимам душата! Човек на бизнеса е все пак. Честна сделка. И няма отърване после …

Хъммм, май още ще си помисля и ще почакам „онзи отгоре” да се сети за мен. Но пък не обещавам, че до другата нова година няма да сключа „сделката”. Все пак всяко търпение си има граници…

 

31.12.2008

Мириам Witch

 

Желание едно си намисли,
с Господ ти го сподели!
И вярвай, че по Коледа в нощта
се случват чудни чудеса!

Една Коледа - за много желания!
Една нова година - за много мечти!
Една цяла година - за много успехи!


ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ!!! 

И внимавайте с яденето и пиенето :) :) :)

УРАНОВАТА ОПОЗИЦИЯ ИЛИ ЛУДОСТТА НА БОГОВЕТЕ…

Реших да запиша тези размисли, поради сблъсъка ми със случай на моя приятелка, обърнала се към мен за съвет и поради факта, че могат да бъдат от полза на доста от вас.

Както повечето от вас знаят, Уран е първата транссатурнова или първата трансцедентална планета. Уран управлява знака Водолей – най-свободолюбивия и независим знак в зодиака. Тази планета е с един от най-обърканите планетарни архетипове в зодиака. Самата планета се върти „по корем” под ъгъл от 90^о и това няма нищо общо с поведението на всички други в Слънчевата система. Само това като факт, може да ни даде представа за природата на урановият ум – завъртян на цели 90^о от всички други. Според рисунките в египетските пирамиди, жреците преминавали в друго измерение само като завъртят на 90^о вълните на ума си. Естествено това са правили само посветените, но фактът, че за това оказвали влияние точно 90-те градуса не е случаен. В действителност и самата природа на планетата е такава – тя е покровителка на изобретенията, науката, магията, окултизма, философията и природните закони /списъкът е доста дълъг, затова описвам само част от него/. Уран е иконоборец и божествен бунтовник, той е също и съзидателната сила на човешката воля, творец и пазител на космическият закон. Уран е носител и на архетипа на Прометей – един от титаните, който въстанал срещу боговете – откраднал огъня /божественият пламък/ от тях и го подарил на хората – божествената лудост използвана за доброто на хората.

В рождената карта Уран се намира там, където човек е склонен към необичайното и бунта срещу обществото – Прометей срещу боговете. Много хора обаче държат да подтискат тези уранови пориви, което рано или късно води до несъзнателно или съзнателно недоволство от живота им или от тях самите. Това най-ярко се проявява около 40-41 година на живота на всеки от нас – моментът, когато транзитният Уран е в опозиция на Уран от рождената ни карта. Това е моментът когато мъжете започват да се държат много неприлично, а жените нищо чудно да пропушат трева заедно с децата си… примерите са безкрайно много.

Ако Уран като планета не е отработен в рождената карта, точно тогава е моментът, когато съдбата насила ни изправя срещу действителността и определено нейните прийоми не биха ни харесали. Много пъти съм си задавала въпроса защо често върша „лудости” според заобикалящите ме. В момента, в който започнах да изучавам астрология видях нагледно отговора на въпроса си. Моят Уран е в точна опозиция на асцедента ми – нещо като червения плат развят постоянно пред носа на разярен бик. Затова и постоянно съм в „бойна готовност” и определено съм фен на нестандартните неща. Но малко са хората с подобни аспекти, отработена планета или пък добре поставен Уран в рождените си карти.

В случая с когото наскоро се сблъсках, Уран в радикса се намира в 12 дом в Дева. Лично за мен Уран си е направо в заточение там. Планетата на свободата и нестандартното мислене натикана в най-тъмният ъгъл на хороскопа – домът на скритото, слабостите, ограниченията и затворите и за капак в съвпад с южния лунен възел и Плутон. Освен това Уран в хороскопа и е и в съвпад с асцедента /на 6^о разстояние от него в посока 12 дом/, което си означава поне за мен – подтисната черта на характера. В последно време приятелката ми се чувства недоволна и нервна. В предвид наближаването на урановата и опозиция /след около година/ и доста разглеждане на картата и стигнах до извода, че е време да направи нещо за себе си или след около година съдбата ще го направи вместо нея. Като човек, който е свикнал да подтиска желанията си в името на децата и семейството – за нея е направо кощунствено да прояви и най-малкото си желание за свобода. Естествено, че това рефлектира върху живота и и много явно е започнало да подхранва недоволството и спрямо всичко и всички. След доста дълъг разговор с нея стигнах до някои изводи и сега и помагам да свикне със собствените и желания и което е най-важното, че тези желания не са в разрез със семейните и задължения, а са полезни за нея самата. Учим се да прохождаме в минното поле на свободата на духа и желанията. Засега е стъпка по стъпка, но най-важното е, че тя има желанието да преодолее всичко и да бъде щастлива със себе си и семейството си отново. Когато „лудостта” е премерена и е в тон с вътрешното ти Аз, няма никакъв проблем да я изразиш или както аз го наричам – да почетеш божеството … В този случай почиташ и себе си и си доставяш удоволствие, па било макар и за нещо дребничко, защото щастливият човек излъчва щастие и към останалите!

Както съм писала на друго място – в случая е много важно желанието и наличието на вертикалното мислене. Какво може да се направи в даден случай и как да се преодолее даден аспект по възможно най-мирният начин и без намесата на определеният архетип във вид – пръчката на съдбата. Естествено, че ще има сътресения за определената линия на живот, с която е свикнал всеки, но в крайна сметка по-добре леко сътресение отколкото яко разтърсване…

Важно е желанието и волята, останалото е одобрителната усмивка на съдбата!...

 

16.11.2008

Мириам Witch

ЗА АСТРОЛОГИЯТА…

и  малко размисли за транзитите…

Думата „хороскоп” означава „гледам в часа” и хороскопът не е нищо повече от моментна снимка на небето в определен момент. Определено обаче, в тази моментна снимка се крият целите, които трябва да бъдат постигнати в живота на човек.

Астрологията е една малка част от Езотериката и като такава би трябвало да се тълкува едновременно с всички езотерични принципи. За жалост в последно време астрологията се превърна в доста комерсиално занимание и езотериката е избутана в ъгъла. Повечето комерсиални астролози учат астрология до последната точка и запетая, без да се замислят откъде произлиза всичко това и без да поразровят по-навътре в езотериката за да могат да се научат истински да намират началото на знанието.

Оттук произлиза и една голяма грешка в тълкуването и разбирането на астрологията. Масата от хората принципно търсят вината вън от себе си и обикновено я намират в обкръжението си, в дадени ситуации, в моментни неразположения. Задачата на истинският астролог е да покаже верният път на своя клиент и най-малкото да му обясни с „думи прости” за какво иде реч.  В рождената карта на даден човек е нормално да има и положителни и напрегнати аспекти между планетите. Това се дължи на уроците, които е необходимо да се научат в този живот.  Хороскопът е учебният план на всяка душа и човек трябва да го използва позитивно. Според древните философи с всеки изминал живот или всяко ново прераждане, душата пристига на Земята за да усвои нови уроци. И точно радикса е учебният план. Напрегнатите аспекти от картата показват къде точно ще има проблемни ситуации, които трябва да се отработят.

Много от съвременните астролози обаче пропускат един мъничък факт. Когато дават съвет за това какво може да се случи, те не отчитат факта, евентуално как може да се преработи даден аспект. Астрологията работи на ниво принципи, но как ще се осъществят тези принципи зависи от човека, защото съществуват безброй много нива. Хората изучаващи езотериката са запознати с така нареченото вертикално мислене, а останалите използват само хоризонталното. Вертикалното мислене е следствие на един от херметичните закони „Каквото горе, такова и долу!”. Сега ще се поясня:

Например имаме квадрат на Сатурн и Марс. Това означава сатурновият принцип – задръжка и съпротивление и марсовият принцип – енергия и импулс. На първично ниво /хоризонталният принцип/ това си е следната ситуация: човекът с този квадрат ще се опитва да прави много неща под действието на личната си енергия и импулси, а ще среща съпротивата и задръжките на околните. В следствие на това ще се опитва да пробва отново и отново, и пак ще се получават същите резултати. На финала, ще имаме един изтощен човек, който се е отказал да поема инициатива за каквото и да било, защото ще смята, че съдбата върви срещу него. Или пък нещо по-лошо като сценарий: въпросният човек ще си подкара колата по някоя магистрала. Под давлението на марсовият принцип, колкото повече настъпва газта, толкова повече ще изпада в еуфория и накрая ще се блъсне в някое дърво – сатурновият принцип – задръжките и съпротивлението.

Ще кажете какво може да се направи в този случай. Всъщност могат да се направят много неща. И тук влиза в действие вертикалният принцип: един от които е да насочите този човек да тренира карате напримерно. Премерената голяма сила насочена от ръцете на каратиста /марсовият принцип/ среща съпротивлението на тухла или пък спирането на милиметри от противника точно преди удара /сатурновият принцип/. В този случай роденият с квадратурата на Сатурн/Марс ще си отработва този аспект, който освен всичко, ще го учи и на дисциплина и самоусъвършенстване и ще бъдат избегнати по-нататъшни ексцесии от изброените по-горе. Това е то вертикалното мислене. Има много примери за дадената ситуация, а и за всички останали ситуации и аспекти. Въпрос на избор е за всеки човек.

Изявяването на аспекта е задача на човека, който го притежава. Аспекта не е нито добър, нито лош, нито положителен, нито отрицателен. Няма значение за какъв аспект става въпрос. Единственото което е задължително в случая, е този аспект да бъде проявен в действителността, защото само така може да бъде отработен. Аспектът става опасен тогава, когато човек избягва да го претвори в настоящето и в живота си. Тогава се намесва Съдбата и го поставя на колене в различни ситуации, само и само човекът да изпълни тази задача. В случая важното е, че астрологът е този който трябва да обясни на своят клиент важността на определеният урок от неговата рождена карта. Астрологът се явява учителят, а клиента – ученикът. Друг е въпроса колко подготвени за тази роля са масата практикуващи астролози.

Оттук следва и другата голяма грешка на повечето астролози. Взирането в транзитите и очакването на апокалипсиса. Такова взиране в транзити дори и само за елементарни неща като „Днес дали да отида да си купя хляб?” става смешно и страшно. В този случай с чиста съвест можем да приравним даденият човек с наркоманите например. Това си граничи с чистата пристрастеност и не е тема на астрологията. В случая става малка заигравка с астрологичните принципи, което от своя страна си е страшно. Не твърдя, че те не работят, но и самият факт, преди да излезете от вкъщи да си гледате транзитите е меко казано смешен. Астрологията е наричана царска наука и в това е била силата и. Създадена е за услуга на хората като народ и да помага за елементарните житейски неща – прибиране на реколта, посеви и други от този сорт. Не искам да кажа нещо лошо за съвременните астролози, но това което става в днешно време е смешно поне за мен. Масово хората се облягат на астрологията и обвиняват транзитите за определени негативни събития в собственият си живот. Те не поглеждат нещата от вътрешната си гледна точка и са готови да обвиняват всички и всичко за нещастията струпани на главите им. Съвременният човек не е научен да гледа на живота си от собствената си камбанария, а се отнася към житейските уроци като към „нещастия” и обикновено реагира с възклицания от сорта „Ама защо все на мен?”. Ами така е! Когато не научиш даден урок, съдбата ти плясва сигурен шамар. Ако и тогава откажеш да погледнеш истината в очите – отново шамар, като този път е по-силен от първият. И така докато се научиш…

Много показателен е един пример към днешна дата: опозицията на Сатурн и Уран в транзитите. По-горе казахме: сатурновият принцип – задръжка и съпротивление и урановият принцип – подтика към свободата. Ето ви две абсолютни противоположности. Но ако някои от вас са чели достатъчно езотерика, значи и познават друг от законите на херметизма – „Принципа на полярностите” или по точно казано – всяко нещо има два края, всяка ситуация има два полюса, добро не може да съществува без зло, обич не може да съществува без омраза. Ние живеем в двуполюсен свят. Когато има единият полюс, съществува и другият, защото единия дефинира другия. Та в този случай, какво можем да направим, за да угодим и на двата принципа и най-меко казано да излезем сухи от водата? Лично аз направих следното: започнах да ровя много систематизирано в книгите за езотерика и астрология /под покровителството на Уран/ и да изучавам издълбоко и много дисциплинирано /принципа на Сатурн/ тези материи. Така, че тези две енергии /коренно противоположни/ ги впрегнах и ги срещнах по-средата, т.е. в мен. Други интересни положения са примерно амбицията за кариера, организацията, формата /Сатурн/ в науката, философията, природните закони, изобретенията /Уран/. Например да подкрепите /Сатурн/ организирането на благотворително тържество в помощ на някакво научно откритие или някой неизвестен творец /Уран/. Това са малка част от начините. Всеки си е строго индивидуален и си зависи от нагласата на даден човек.

Древните гърци са познавали една много проста формула за омилостивяване на боговете /или принципите за съвременният човек/ – те са им принасяли жертви. Докато човек им принасял жертви – богът не го закачал. Не го ли правел – богът се ядосвал и го наказвал. Тази формула е валидна много и за астрологията. Хубаво е да гледаме на първичните принципи като на богове, отколкото като на студени небесни тела. Понякога „да принесете жертва” означава да приемете даден първичен принцип в съзнанието си и да го използвате градивно в собственият си живот, а не да треперите от очакваният „ужас”, който може да ви споходи заради непослушанието ви. Тези принципи изискват вашето внимание в определен момент и вие трябва да им отдадете заслуженото. Не говоря за масовата практика: когато определен транзит ви активира нещо „негативно” в хороскопа и вие да очаквате само лошотии. В този случай главната думичка е „очаквате”. Не е ли по-добре да се взрете в определения принцип и да направите нещо с което ще умилостивите „боговете”, понякога това означава дори и да си купите розова жилетка например /звучи смешно, но е факт/.  В този случай вие отработвате даденият аспект по ваше желание и усмотрение и избягвате пръчката на съдбата, която определено ще ви удари някъде /това зависи от индивидуалният ви хороскоп/. Защо пък трябва да ви удря питам аз! Има начин да се избегне това и решението е единствено в ръцете на всеки човек.

Изборът е ваш!...

12.11.2008

Мириам Witch

 

ПРЕРАЖДАНЕТО

и малко размисли на глас….

 

 

Предполагам всички са чували за прераждането и за това, че всяко човешко същество притежава безсмъртен дух, който приема различни образи и изпълнява различни мисии във всеки живот. Нещо като „В този живот ще се уча на стоицизъм!” и хоп ето ви живот изпълнен с негативизъм, а вие се учите да култивирате търпение и въпреки всичко да запазите човешките си черти. Ммм дааа … ама това си е чиста проба мазохизъм според мен. Може би не съм узряла още за това или пък вече съм много стар дух и съм уморена от тези неща. Кой знае?... и едва ли ще го разбера още сега…

Определено обаче сякаш из вътрешното ми пространство кръжат мисли клонящи към второто. Лошото е, че и до ден днешен не съм разбрала мисията си в този живот. Колкото и да се мъча да разбера нещо – обикновено нищо не се получава. Започнах да изучавам астрологията от интерес и тя все пак дава някакви нишки, но нищо особено. Поне разбрах, че съм наистина старо парче и това поне малко обяснява факта, че ми е много уморително в днешният двадесет и първи век. Освен това се оказва, че според астрологията в този живот трябва да се отдам на философски разсъждения и да бъда приятел за всички. Е ок! И това го приех – поне философстването ми се отдава.

Всъщност се оказва трудничко. Аз съм идеалист. Ама пълен идеалист – вярвам безрезервно в доброто у хората и това адски много ми пречи. Оказва се, че светът е доста негативно място за живеене. Хората обичат само себе си, единственият интерес са парите, а приятелите са тези от които имат полза. Винаги подхождам към новите ми познанства с открито сърце и готовност да помагам, а когато се окаже, че са ме използвали потъвам в сълзи. И на това аз обикновено му казвам „супер идиотизъм” – лошото е, че олицетворява мен. И как аджеба трябва да се вместя в тази картинка!?!?!? И аз не зная. Но пък и не се променям – не мога. От всички негативни познанства в живота ми досега помня само доброто, лошото го забравям. Имало е случаи когато хора са искали да ме наранят по някакъв начин и дори и не съм помисляла да им го върна. Да, може и да се скарам, може и да изсипя една камара епитети отгоре им и да накарам докерите по пристанището да се изчервят от срам, но пък не им го връщам. Винаги съм смятала, че думите имат голяма сила и затова си ги използвам доста честичко.

Чета адски много. Предимно езотерика. Имам добри приятели, които са доста навътре в нещата и ми помагат със знания или обяснения. Обичам си ги и тях. Много. Но така и не можаха да ме научат как да медитирам за да успявам да уравновесявам везните на собствения си ум. Оказва се, че имам някакво свръхсъзнание, което е много, ама много трудно да узаптиш. Тръгвам да медитирам, изчиствам си съзнанието и десетина минути след това съм заспала като пън и нито и следа от медитация. Е те това е! Е, върви се оправяй след това… ами не става! Единствено когато спя получавам някакво успокоение на съвестта си и макар и мижава връзка с Висшият си Аз. Поне когато имам нужда, чрез съня получавам послания за успокоение. И това е нещо. Сънувам, че летя. Това е страхотно. Май в минал живот съм била на друга планета и съм летяла или пък съм била птица… определено звучи по-хубаво от това да си тук и да се справяш с всичко сам…

Ами домът – онова място, което чувстваш лично твое. Кътчето от тази разпиляна вселена, което отговаря на душата и сърцето ти. Дрън-дрън! И до ден днешен не успях да се почувствам никъде у дома си. Крайно. Жалко. И май нечовешко. Навсякъде, където съм била го приемам като спирка – нищо повече. Успявам да си създам уют и хармония, но само толкова. До сега никъде не се спънах и да кажа с гордо вдигната глава: Това е МОЯТ ДОМ! Е, няма такова нещо. Никъде не почувствах сърцето си на място. Всичко ми е чуждо, далечно и немое. Страшничко звучи нали! Явно за момента просто трябва да приема, че моят дом е Земята. Все пак е по-добре от нищо…

Сродните души. И те били от вашия учебен клас там горе. Е да де… ама май преди да се преродим сме се наговорили всички да бъдем момичета. Имам няколко приятелки – невероятни приятелки. От години сме заедно. И сме много различни. Всяка си е странна по своему. И всичките се чувстваме сами, като изключим нашата връзка. Но пък мъжете в живота ни хич ги няма. Дали още не сме стигнали времето, когато ще си срещнем половинките или пък сме го подминали… кой знае! Фактите обаче са налице. Та това е… странно и тъжно, но е факт…

 

09.11.2008

Мириам Witch

Бъди

 

Бъди Човек, а не човече!

Бъди Добър, а не злодей!

Дори смъртта да бяга подир тебе,

Живей, Приятелю, живей!

 

Бъди ти Слънцето в небето!

Бъди и Залез, и Луна!

Бъди за най-любимите си хора

и светлина, и топлина!

 

Бъди Човек, а не човече!

Живей, обичай и се смей!

И дори когато те обгърне мрака,

нека Сатаната да жалей!

 

05.08.2008

Мириам Witch

 

НЕ Е ВАЖНА ЦЕЛТА, А САМОТО ПЪТУВАНЕ…

Знанията, които са там отвъд…

От дълго време наблюдавам развитието на обществото като цяло. Това, което забелязвам като тенденция изобщо не ми харесва. Масовото величаене на материалното е взело застрашителни размери. Плаши ме факта, че все по-малко се чете, все по-малко се знае, а духовната страна на нещата е все по-дълбоко скрита за новите поколения.

На фона на всички тези факти, започнах да изпитвам неотложна нужда да направя нещо за себе си. От много време ме е интересувала психоанализата като наука. Започнах да чета огромно количество книги по въпроса. От всичко, което прочетох в тях стигнах до извода, че тя е затворила човека в определена рамка. Човешкият разум и логика подлежат на анализ и същевременно на корекция. Интересно е едно изказване на един от създателите на психоанализата Карл Густав Юнг: „Не можем да бъдем обективни, когато изследваме човешката душа, защото трябва да я изследваме чрез душата на наблюдаващия!” Бил е невероятно прав! Зад всеки определен човек има определен ум, душа, опит, ниво на съществуване. Зад всеки от нас има определена гледна точка, а това което за нас е обективно – за останалите е субективно. За жалост малко са хората, които разбират нещата по точно този начин. Повечето хора когато срещнат определен човек се опитват да го вградят в собствените си рамки. Когато не се получава му лепват етикети от всякакъв вид. Прословутата мания за ред на някои хора се опитва да изгради рамки и на човешката душа, а това не може да стане, защото душата е нещо необятно.

Психоанализата обаче ми даде тласъка да продължа напред в своите търсения за истинските мерки на човешката душа. Следващата ми стъпка беше да се запозная с астрологията. Това е една много интересна наука събрала в себе си както астрономия, така и психоанализа, и математика, и древна митология. Първоначално исках да открия себе си – защо правя така или иначе, защо се държа по един или друг начин, защо се плаша от това или онова. Наталната карта /подредбата на звездите в определена конфигурация в момента на раждането/ на един човек е карта на душата му, на това което той е и може да бъде. Тя е така нареченият наш „договор с небесното”. Така открих себе си наистина. Силните си и слабите си страни. Къде мога да проявявам мързел и къде трябва здраво да поработя. Това са все неща, които психоанализата трудно би ти ги обяснила. Обаче астрологията съчетана с психоанализа дава велики резултати. Не случайно и Юнг и Зигмунд Фройд в тежките си случаи са се обръщали към астрологията за помощ. В последствие открих, че не само те са били привърженици на астрологията. Доста велики умове са се оповавали на нея: Френсис Бейкън, Бенджамин Франклин, Лорд Нейпиър /откривателят на логаритмите/, Исак Нютон и много други. Дори астрономът и физик Кеплер колкото и да се е опитвал да я отрича накрая стигнал до извода, че е имал огромното желание да не вярва в нея, но че непоклатимите звездни конфигурации подхранвали неговата макар и неохотна вяра. До тук бях с несигурността си относно астрологичните карти. Време беше да продължа напред.

Винаги съм имала неприятното чувство, че някак си не се вписвам в сегашното време. Имах твърди принципи и определени схващания за живота. Може би възпитанието ми беше малко по-консервативно. Това, което се случваше в днешният ден не винаги ми беше по вкуса. Опитвах се да преодолея някои свои задръжки и разбирания, но явно не ми се получаваше. Всеки човек минава през доста превъплъщения в живота си, но едно от тях е може би перлата в короната – това е самоосъзнаването и даването на старт на процеса на търсене на духовните ценности. И както са казали древните китайци: „Не е важно достигането на целта, а пътят по който вървиш – самото пътуване!” … така, че аз просто продължих напред. Така открих за себе си древната философия Кабала - писана преди хилядолетия и съхранена единствено от евреите през всичките тези дълги години. Тази древна философия беше запазила истинските човешки ценности – нещата в които вярвах и смятах, че са загубени за днешният ден. Тя изразяваше много стройна схема от знания за това което е било преди нас и ще остане и след нас. Тя дава насоките за размисъл на човек за съществуването и за това защо сме дошли на този свят. За истинският смисъл на живота. За връзките ни с духовният свят и висшето си Аз.

Но отново тези знания не ми бяха достатъчни. Аз бях тръгнала като чист лист хартия и исках да запълня всяко празно пространство със знания. Всичко което четях ми беше интересно, но то водеше след себе си нова жажда за знания и нов хъс за обучение. Дзен учителят Шунрю Сузуки-роши е казал „Когато нямаме мисъл за постижения, за самите себе си, ние сме наистина начинаещи. Тогава действително можем да научим нещо.” Така продължих пътя си към изтока – древната философия на Китай, Япония и Индия. Усилено започнах да чета за така наречените чакри /енергийните центрове в нашето тяло/, започнах да медитирам, научих се да релаксирам. И отново четях ли четях…

Най-накрая можех вече да перифразирам любимият си сън, който не бях сънувала от години. Почти всяка вечер сънувах, че летя – просто разпервах ръце и политах. Беше невероятно изживяване! Но в по-ранните му варианти не можех да се издигам на голяма височина – винаги имаше някакви оплетени жици на електрически стълбове, които ми пречеха. След един доста голям трус в моя живот сънувах за последен път, че летя. Тогава беше различно – летях без никакви препятствия. Носех се над облаците, над цялата земя. Полетях и към звездите. Беше прекрасно, но беше за последно. Може би един психоаналитик би го разтълкулвал много бързо, но аз нямах нужда от знания поднесени на тепсия. Трябваше сама да намеря отговорите в собствения си живот. И го направих. Поех по собствения си път и зная, че вече нямам нужда да го сънувам – просто го правя наяве.

Щастието е в малките неща. В полета на птиците, в галещите лъчи на слънцето, в полъха на вятъра. Дори и в това да се потъркаляш в тревата и да усетиш нежната прегръдка на майката земя. Щастието е в това да се порадваш на дъгата – преплитането на цветове в мокрия въздух. Избрах да бъда щастлива ДНЕС. Не утре или вдруги ден, а ДНЕС! Миналото и бъдещето просто не съществуват, само сегашният миг е важен. Не можеш да си обещаеш, че ще бъдеш щастлив утре, защото това може и да не стане. Всеки миг от този живот е прекрасен и трябва да се живее пълноценно!

Знанията са нещо безценно, а аз съм щастлива да трупам много от тях. Всички те ме водят нанякъде. Не зная на къде пътувам, но това не е важно – важен е пътят…

10.05.2008

Мириам Witch

С този стих правя своеобразен поклон пред творчеството на Недялко Йорданов :) Радвам се много, че познавам този талант!

***

Не остарявай любов, никога не остарявай!

С онзи страстен и грохотен зов

мен, грешната винаги призовавай!

 

Не остарявай любов, толкова нежна и мила!

Моят кратък живот в своите дебри покрила.

Остави ме любов, да открия твоите тайни.

И в пътят ми нов, покажи ми своята нежна закрила…

04.2008
Мириам Witch

В ДРУГИЯ ЖИВОТ

Ти за мене спомняш ли си още?

Усещаш ли насън ти моите целувки?

Спомняш ли си ураганът мощен,

на любовта горещите милувки?

 

Ти спомняш ли си любовта ни

прехвърлена през пясъка на времето?

Усещаш ли докосване от моите длани

протегнати за да достигнат земното?

 

Ти вярваш ли все още в чудесата?

Вярваш ли, че аз пътувам с ветровете?

Вярваш ли, че ще престъпя през вратата

на времето, на океана и вселената?

 

Ти чакаш ли ме все така обичан?

Обичаш ли ме огнено все още?

Знам! Там в далечината на вселената

очакваш тихите ми стъпки нощем.

 

И въпреки стихиите на времето.

И въпреки раздялата на световете.

Аз ще дойда да се сгуша в тебе

със слънчевия лъч и на дъгата цветовете.

 

 

05.05.2008

Мириам Witch

ДЪЖД

Сълзи по бузите се стичат

и мокрят бледото лице.

Тъжни устни думи не изричат,

защото плаче моето сърце.

 

Навън порои тъмни страдат.

Вали в душата ми сама.

Студени капки бавно падат

смесени със сълзи под дъжда.

 

Студени ветрове стихии извиват.

Студено е в мен сега.

Ледените дъждове поливат

едничката ми уморена самота.

 

06.07.2007

Мириам Witch

ИЗГУБЕНИ КРИЛА

Политам – и отново падам.

Опитвам – пак, и пак, и пак…

Даже много и да страдам

знам – опитала съм пак.

 

Но нейде там на хоризонта

блести, аз виждам, ярка светлина.

И въпреки физичните закони

отново искам да летя.

 

С пръсти да докосна аз звездите.

Глас в пустинята да извися.

Да си върна аз мечтите.

Душата си самотна да спася.

 

Опитвам пак – отново и отново,

но не мога да летя.

Трябва ли да кажа сбогом,

защото аз съм птица без крила?

 

Не искам – чуваш ли не искам!

Не мога да стоя така.

И ще търся аз мечтите,

даже и с изгубени крила.

 

20.05.2007

Мириам Witch

 

РАЗВОД

Всичко е започнало с любов голяма.

После имало семейство и деца.

После приказката станала кошмарна.

Бавно и мъчително се стигнало и до това.

 

Никой не се интересувал от духовност.

Няма го съчувствието в чуждите очи.

Има само лепкава материалност .

Има силни или слабите страни.

 

Защо, когато хората започват да стачкуват

във собствения си объркан свят,

започват като лунатици да бесуват

и грозно и нещастно да ламтят?

 

Няма ги човешките им чувства.

Няма и човешкото лице.

Само блудницата лакомия

дето е наречена „изкуство”,

започва да диктува тяхното сърце.

 

Да, ти нямаш избор в мрака!

Всички групово се гаврят с теб.

А душата ти омерзена и стъпкана в калта те чака

да я вдигнеш и да продължиш напред.

 

05.07.2007

Мириам Witch

ОГЪНЯТ В МЕН

Аз съм мираж от дълбините.

Създадена от мрак и светлина.

Аз съм блясъка в очите ти.

Страстта в твоите сетива.

 

Аз съм допира на нежността ти.

Тих шепот на вълни в ноща.

Мълнията на желание изгаряща.

Оставяща в живота ти следа.

 

Седиш и гледаш ме в очите.

Изпиваш тялото ми с жар.

И думи ти се мъчиш да намериш

за да угасиш разгарящия се пожар.

 

В ръцете си държиш студена чаша.

Две бучки лед и питие,

а в теб жаравата гореща

изгаря твоето битие.

 

Опитваш се да назовеш причина

да тръгна аз със теб в нощта.

Да угася пожара на страстта ти,

а утре да се прибера сама.

 

Чета в очите ти дилема.

Не знаеш как ще реагирам аз.

Но, захарче, аз не живея в схеми,

а просто се отдавам на страстта.

 

Защо ли може би си мислиш,

че аз ще съм поредната жена?

Защо ли не приемеш факта,

че може би не аз, а ти си бил това!

 

Очите ми те предизвикват.

Знам, че искаш ме сега!

Ела и укроти страстта ми.

Е, забрави ме след това!!!

 

15.06.2007

Мириам Witch

ПРЕРАЖДАНЕ

 

Самотна, чакаща аз на ръба стоя.

Непомнеща, нераждана и неоткрита.

Пред мен се носи облачната синева

И слънчеви лъчи чертаят бъдни дните.

 

Там в нищото дълбоко в края на света

звезден прах вихрушки страшни гони.

Преражда се душата в синя тишина,

а мислите препускат като вихрогони.

 

Очакваща и тръпнеща пред новия живот

ръце протягам аз земята да достигна.

Само бисерна търкулната сълза

отминал миг напомня за секунда.

 

Поемам аз отново по познат маршрут.

Завръщам се в човешки облик на земята.

Вятърът ми пее за из път,

а слънчев лъч показва ми вратата…

 

15.03.2008