2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 7673 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2008 22:15
НЕ Е ВАЖНА ЦЕЛТА, А САМОТО ПЪТУВАНЕ…
Знанията, които са там отвъд…
От дълго време наблюдавам развитието на обществото като цяло. Това, което забелязвам като тенденция изобщо не ми харесва. Масовото величаене на материалното е взело застрашителни размери. Плаши ме факта, че все по-малко се чете, все по-малко се знае, а духовната страна на нещата е все по-дълбоко скрита за новите поколения.
На фона на всички тези факти, започнах да изпитвам неотложна нужда да направя нещо за себе си. От много време ме е интересувала психоанализата като наука. Започнах да чета огромно количество книги по въпроса. От всичко, което прочетох в тях стигнах до извода, че тя е затворила човека в определена рамка. Човешкият разум и логика подлежат на анализ и същевременно на корекция. Интересно е едно изказване на един от създателите на психоанализата Карл Густав Юнг: „Не можем да бъдем обективни, когато изследваме човешката душа, защото трябва да я изследваме чрез душата на наблюдаващия!” Бил е невероятно прав! Зад всеки определен човек има определен ум, душа, опит, ниво на съществуване. Зад всеки от нас има определена гледна точка, а това което за нас е обективно – за останалите е субективно. За жалост малко са хората, които разбират нещата по точно този начин. Повечето хора когато срещнат определен човек се опитват да го вградят в собствените си рамки. Когато не се получава му лепват етикети от всякакъв вид. Прословутата мания за ред на някои хора се опитва да изгради рамки и на човешката душа, а това не може да стане, защото душата е нещо необятно.
Психоанализата обаче ми даде тласъка да продължа напред в своите търсения за истинските мерки на човешката душа. Следващата ми стъпка беше да се запозная с астрологията. Това е една много интересна наука събрала в себе си както астрономия, така и психоанализа, и математика, и древна митология. Първоначално исках да открия себе си – защо правя така или иначе, защо се държа по един или друг начин, защо се плаша от това или онова. Наталната карта /подредбата на звездите в определена конфигурация в момента на раждането/ на един човек е карта на душата му, на това което той е и може да бъде. Тя е така нареченият наш „договор с небесното”. Така открих себе си наистина. Силните си и слабите си страни. Къде мога да проявявам мързел и къде трябва здраво да поработя. Това са все неща, които психоанализата трудно би ти ги обяснила. Обаче астрологията съчетана с психоанализа дава велики резултати. Не случайно и Юнг и Зигмунд Фройд в тежките си случаи са се обръщали към астрологията за помощ. В последствие открих, че не само те са били привърженици на астрологията. Доста велики умове са се оповавали на нея: Френсис Бейкън, Бенджамин Франклин, Лорд Нейпиър /откривателят на логаритмите/, Исак Нютон и много други. Дори астрономът и физик Кеплер колкото и да се е опитвал да я отрича накрая стигнал до извода, че е имал огромното желание да не вярва в нея, но че непоклатимите звездни конфигурации подхранвали неговата макар и неохотна вяра. До тук бях с несигурността си относно астрологичните карти. Време беше да продължа напред.
Винаги съм имала неприятното чувство, че някак си не се вписвам в сегашното време. Имах твърди принципи и определени схващания за живота. Може би възпитанието ми беше малко по-консервативно. Това, което се случваше в днешният ден не винаги ми беше по вкуса. Опитвах се да преодолея някои свои задръжки и разбирания, но явно не ми се получаваше. Всеки човек минава през доста превъплъщения в живота си, но едно от тях е може би перлата в короната – това е самоосъзнаването и даването на старт на процеса на търсене на духовните ценности. И както са казали древните китайци: „Не е важно достигането на целта, а пътят по който вървиш – самото пътуване!” … така, че аз просто продължих напред. Така открих за себе си древната философия Кабала - писана преди хилядолетия и съхранена единствено от евреите през всичките тези дълги години. Тази древна философия беше запазила истинските човешки ценности – нещата в които вярвах и смятах, че са загубени за днешният ден. Тя изразяваше много стройна схема от знания за това което е било преди нас и ще остане и след нас. Тя дава насоките за размисъл на човек за съществуването и за това защо сме дошли на този свят. За истинският смисъл на живота. За връзките ни с духовният свят и висшето си Аз.
Но отново тези знания не ми бяха достатъчни. Аз бях тръгнала като чист лист хартия и исках да запълня всяко празно пространство със знания. Всичко което четях ми беше интересно, но то водеше след себе си нова жажда за знания и нов хъс за обучение. Дзен учителят Шунрю Сузуки-роши е казал „Когато нямаме мисъл за постижения, за самите себе си, ние сме наистина начинаещи. Тогава действително можем да научим нещо.” Така продължих пътя си към изтока – древната философия на Китай, Япония и Индия. Усилено започнах да чета за така наречените чакри /енергийните центрове в нашето тяло/, започнах да медитирам, научих се да релаксирам. И отново четях ли четях…
Най-накрая можех вече да перифразирам любимият си сън, който не бях сънувала от години. Почти всяка вечер сънувах, че летя – просто разпервах ръце и политах. Беше невероятно изживяване! Но в по-ранните му варианти не можех да се издигам на голяма височина – винаги имаше някакви оплетени жици на електрически стълбове, които ми пречеха. След един доста голям трус в моя живот сънувах за последен път, че летя. Тогава беше различно – летях без никакви препятствия. Носех се над облаците, над цялата земя. Полетях и към звездите. Беше прекрасно, но беше за последно. Може би един психоаналитик би го разтълкулвал много бързо, но аз нямах нужда от знания поднесени на тепсия. Трябваше сама да намеря отговорите в собствения си живот. И го направих. Поех по собствения си път и зная, че вече нямам нужда да го сънувам – просто го правя наяве.
Щастието е в малките неща. В полета на птиците, в галещите лъчи на слънцето, в полъха на вятъра. Дори и в това да се потъркаляш в тревата и да усетиш нежната прегръдка на майката земя. Щастието е в това да се порадваш на дъгата – преплитането на цветове в мокрия въздух. Избрах да бъда щастлива ДНЕС. Не утре или вдруги ден, а ДНЕС! Миналото и бъдещето просто не съществуват, само сегашният миг е важен. Не можеш да си обещаеш, че ще бъдеш щастлив утре, защото това може и да не стане. Всеки миг от този живот е прекрасен и трябва да се живее пълноценно!
Знанията са нещо безценно, а аз съм щастлива да трупам много от тях. Всички те ме водят нанякъде. Не зная на къде пътувам, но това не е важно – важен е пътят…
10.05.2008
Мириам Witch
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Да щастлива съм по пътя... :)))))))
Благодаря ти! Нека щастието огрява и твоят път!
12.05.2008 09:22
10.09.2008 01:58
06.06.2009 09:51
16.02.2010 23:19
18.03.2012 07:35