ЗА АСТРОЛОГИЯТА…

и  малко размисли за транзитите…

Думата „хороскоп” означава „гледам в часа” и хороскопът не е нищо повече от моментна снимка на небето в определен момент. Определено обаче, в тази моментна снимка се крият целите, които трябва да бъдат постигнати в живота на човек.

Астрологията е една малка част от Езотериката и като такава би трябвало да се тълкува едновременно с всички езотерични принципи. За жалост в последно време астрологията се превърна в доста комерсиално занимание и езотериката е избутана в ъгъла. Повечето комерсиални астролози учат астрология до последната точка и запетая, без да се замислят откъде произлиза всичко това и без да поразровят по-навътре в езотериката за да могат да се научат истински да намират началото на знанието.

Оттук произлиза и една голяма грешка в тълкуването и разбирането на астрологията. Масата от хората принципно търсят вината вън от себе си и обикновено я намират в обкръжението си, в дадени ситуации, в моментни неразположения. Задачата на истинският астролог е да покаже верният път на своя клиент и най-малкото да му обясни с „думи прости” за какво иде реч.  В рождената карта на даден човек е нормално да има и положителни и напрегнати аспекти между планетите. Това се дължи на уроците, които е необходимо да се научат в този живот.  Хороскопът е учебният план на всяка душа и човек трябва да го използва позитивно. Според древните философи с всеки изминал живот или всяко ново прераждане, душата пристига на Земята за да усвои нови уроци. И точно радикса е учебният план. Напрегнатите аспекти от картата показват къде точно ще има проблемни ситуации, които трябва да се отработят.

Много от съвременните астролози обаче пропускат един мъничък факт. Когато дават съвет за това какво може да се случи, те не отчитат факта, евентуално как може да се преработи даден аспект. Астрологията работи на ниво принципи, но как ще се осъществят тези принципи зависи от човека, защото съществуват безброй много нива. Хората изучаващи езотериката са запознати с така нареченото вертикално мислене, а останалите използват само хоризонталното. Вертикалното мислене е следствие на един от херметичните закони „Каквото горе, такова и долу!”. Сега ще се поясня:

Например имаме квадрат на Сатурн и Марс. Това означава сатурновият принцип – задръжка и съпротивление и марсовият принцип – енергия и импулс. На първично ниво /хоризонталният принцип/ това си е следната ситуация: човекът с този квадрат ще се опитва да прави много неща под действието на личната си енергия и импулси, а ще среща съпротивата и задръжките на околните. В следствие на това ще се опитва да пробва отново и отново, и пак ще се получават същите резултати. На финала, ще имаме един изтощен човек, който се е отказал да поема инициатива за каквото и да било, защото ще смята, че съдбата върви срещу него. Или пък нещо по-лошо като сценарий: въпросният човек ще си подкара колата по някоя магистрала. Под давлението на марсовият принцип, колкото повече настъпва газта, толкова повече ще изпада в еуфория и накрая ще се блъсне в някое дърво – сатурновият принцип – задръжките и съпротивлението.

Ще кажете какво може да се направи в този случай. Всъщност могат да се направят много неща. И тук влиза в действие вертикалният принцип: един от които е да насочите този човек да тренира карате напримерно. Премерената голяма сила насочена от ръцете на каратиста /марсовият принцип/ среща съпротивлението на тухла или пък спирането на милиметри от противника точно преди удара /сатурновият принцип/. В този случай роденият с квадратурата на Сатурн/Марс ще си отработва този аспект, който освен всичко, ще го учи и на дисциплина и самоусъвършенстване и ще бъдат избегнати по-нататъшни ексцесии от изброените по-горе. Това е то вертикалното мислене. Има много примери за дадената ситуация, а и за всички останали ситуации и аспекти. Въпрос на избор е за всеки човек.

Изявяването на аспекта е задача на човека, който го притежава. Аспекта не е нито добър, нито лош, нито положителен, нито отрицателен. Няма значение за какъв аспект става въпрос. Единственото което е задължително в случая, е този аспект да бъде проявен в действителността, защото само така може да бъде отработен. Аспектът става опасен тогава, когато човек избягва да го претвори в настоящето и в живота си. Тогава се намесва Съдбата и го поставя на колене в различни ситуации, само и само човекът да изпълни тази задача. В случая важното е, че астрологът е този който трябва да обясни на своят клиент важността на определеният урок от неговата рождена карта. Астрологът се явява учителят, а клиента – ученикът. Друг е въпроса колко подготвени за тази роля са масата практикуващи астролози.

Оттук следва и другата голяма грешка на повечето астролози. Взирането в транзитите и очакването на апокалипсиса. Такова взиране в транзити дори и само за елементарни неща като „Днес дали да отида да си купя хляб?” става смешно и страшно. В този случай с чиста съвест можем да приравним даденият човек с наркоманите например. Това си граничи с чистата пристрастеност и не е тема на астрологията. В случая става малка заигравка с астрологичните принципи, което от своя страна си е страшно. Не твърдя, че те не работят, но и самият факт, преди да излезете от вкъщи да си гледате транзитите е меко казано смешен. Астрологията е наричана царска наука и в това е била силата и. Създадена е за услуга на хората като народ и да помага за елементарните житейски неща – прибиране на реколта, посеви и други от този сорт. Не искам да кажа нещо лошо за съвременните астролози, но това което става в днешно време е смешно поне за мен. Масово хората се облягат на астрологията и обвиняват транзитите за определени негативни събития в собственият си живот. Те не поглеждат нещата от вътрешната си гледна точка и са готови да обвиняват всички и всичко за нещастията струпани на главите им. Съвременният човек не е научен да гледа на живота си от собствената си камбанария, а се отнася към житейските уроци като към „нещастия” и обикновено реагира с възклицания от сорта „Ама защо все на мен?”. Ами така е! Когато не научиш даден урок, съдбата ти плясва сигурен шамар. Ако и тогава откажеш да погледнеш истината в очите – отново шамар, като този път е по-силен от първият. И така докато се научиш…

Много показателен е един пример към днешна дата: опозицията на Сатурн и Уран в транзитите. По-горе казахме: сатурновият принцип – задръжка и съпротивление и урановият принцип – подтика към свободата. Ето ви две абсолютни противоположности. Но ако някои от вас са чели достатъчно езотерика, значи и познават друг от законите на херметизма – „Принципа на полярностите” или по точно казано – всяко нещо има два края, всяка ситуация има два полюса, добро не може да съществува без зло, обич не може да съществува без омраза. Ние живеем в двуполюсен свят. Когато има единият полюс, съществува и другият, защото единия дефинира другия. Та в този случай, какво можем да направим, за да угодим и на двата принципа и най-меко казано да излезем сухи от водата? Лично аз направих следното: започнах да ровя много систематизирано в книгите за езотерика и астрология /под покровителството на Уран/ и да изучавам издълбоко и много дисциплинирано /принципа на Сатурн/ тези материи. Така, че тези две енергии /коренно противоположни/ ги впрегнах и ги срещнах по-средата, т.е. в мен. Други интересни положения са примерно амбицията за кариера, организацията, формата /Сатурн/ в науката, философията, природните закони, изобретенията /Уран/. Например да подкрепите /Сатурн/ организирането на благотворително тържество в помощ на някакво научно откритие или някой неизвестен творец /Уран/. Това са малка част от начините. Всеки си е строго индивидуален и си зависи от нагласата на даден човек.

Древните гърци са познавали една много проста формула за омилостивяване на боговете /или принципите за съвременният човек/ – те са им принасяли жертви. Докато човек им принасял жертви – богът не го закачал. Не го ли правел – богът се ядосвал и го наказвал. Тази формула е валидна много и за астрологията. Хубаво е да гледаме на първичните принципи като на богове, отколкото като на студени небесни тела. Понякога „да принесете жертва” означава да приемете даден първичен принцип в съзнанието си и да го използвате градивно в собственият си живот, а не да треперите от очакваният „ужас”, който може да ви споходи заради непослушанието ви. Тези принципи изискват вашето внимание в определен момент и вие трябва да им отдадете заслуженото. Не говоря за масовата практика: когато определен транзит ви активира нещо „негативно” в хороскопа и вие да очаквате само лошотии. В този случай главната думичка е „очаквате”. Не е ли по-добре да се взрете в определения принцип и да направите нещо с което ще умилостивите „боговете”, понякога това означава дори и да си купите розова жилетка например /звучи смешно, но е факт/.  В този случай вие отработвате даденият аспект по ваше желание и усмотрение и избягвате пръчката на съдбата, която определено ще ви удари някъде /това зависи от индивидуалният ви хороскоп/. Защо пък трябва да ви удря питам аз! Има начин да се избегне това и решението е единствено в ръцете на всеки човек.

Изборът е ваш!...

12.11.2008

Мириам Witch