2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 4186 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2017 21:47
ОШО за „Тъй рече Заратустра” и вдъхновението
Въведение
След тригодишен творчески застой ОШО получава вдъхновение от книгата „Тъй рече Заратустра” на великия германски философ Фридрих Ницше и през 1987 г. сътворява своята „Заратустра: Богът, който умее да танцува”. Раджниш Чандра Мохан Джаин – ОШО, (роден на 11 декември 1931 г. в Кучвада, село в щата Мадхя Прадеш, Индия, починал на 19 януари 1990 г. в Пуна, Махаращра, Индия), е един от най-известните пропагандатори на източната духовност в САЩ през ХХ век. Твърди се, че на 21-годишна възраст, Раджниш получава просветление, след което работи като професор по философия през 60-те в университета в Джабалпур, Мадхя Прадеш. Поради заболяване от диабет и болки в гърба през 1981 г. ОШО заминава за САЩ, където създава ашрама Раджнишпурам в Орегон и постепенно се обкръжава с много последователи.
Тезата
Оставеното епистоларно творчество на ОШО е огромно и често бива дефинирано като „океан” и навярно затова изглежда доста странно, че е имал „кризисен период на творчески застой”. И ако вдъхновението е особено състояние на човешкото съзнание, на човешкото тяло и на човешкия дух, идващо сякаш от нищото и придаващо чрез творчеството някаква разбираема форма на вечните човешки истини, както и, че подобно на самия творчески импулс е една велика загадка, обстоятелството, че прочитът на едно от най-значимите произведения на Европейската философска мисъл от представител на източните духовни учения го е вдъхновило да надмогне незнайно как появилия се застой, е твърде ярко доказателство за на пръв поглед необозримата връзка между вдъхновението, творчеството и вечното преоткриване на собствената истина.
Творческият подход на ОШО
В „Заратустра: Богът, който умее да танцува” ОШО използва твърде интересен творчески подход, напълно издържан в духа на източните духовни учения и най-вече будизма – той разглежда личността на Фридрих Ницше като преродения древноперсийски мъдрец Заратустра. Нещо повече – на базата на своите познания върху религията на Зороастризма, както и наблюдения върху потомците на избягалите от Персия по време на ислямизацията и намерили убежище в Индия последователи на това религиозно учение, той прави редица аналогии между съдържанието на книгата на Ницше и Зороастризма.
Всъщност анализът на ОШО е базиран само върху селективно подбрани глави от първа и втора част на „Тъй рече Заратустра”, като според него Фридрих Ницше, макар и най-великият западен философ по дълбочина на засегнатите идеи, така и не успява да се извиси до мистиците на Изтока – защото материалистичният рационализъм го прави чужд както на пълната, съвършена осъзнатост, свойствена на неистовия им копнеж по отдаването на духа, така и на самото „просветление.”
Преоткриването на собствените идеи
Дори и когато е критично ориентирана по отношение на възгледите на другия, в крайна сметка всяка творческа дейност пресъздава по един или друг начин собствените идеи. Ето защо не е за учудване, че в анализа на „Тъй рече Заратустра” ОШО отново представя своята уникална концепция за естеството на източната духовност – така, както я разбира той.
И понеже според Ницше афоризмите са връзката на твореца с вечността, идеите на ОШО биха могли да бъдат осмислени и чрез подбраните афоризми от „Заратустра: Богът, който умее да танцува”.
Афоризмите
„Истината не може да се дискутира, но може да се преживее в тишина.”
„Смъртта се случва само на мъртви хора. Ако човек е жив, ако е изпълнен с хъс, с младост, неговият последен дъх е смърт само за тялото. Съзнанието му, което е толкова живо, продължава да танцува в друга форма на едно по-високо ниво.”
„Просветеният човек не може да върши никакво зло – това за него е просто невъзможно.”
„Тялото е материя, а душата е дух. И всички тези осъдители, презрители на тялото са се фокусирали върху един идеал: че светът се състои от две неща, от материя и от дух.
Но сега ние знаем не само логически, не само от опит, но и от научните данни, че има само едно нещо – дали ще го наречеш материя или дух, няма значение. Тяло и душа, материя и енергия са едно и също нещо. Съществуването не е дуалистично, то е едно органично цяло.”
„Свободата е самата душа на човешката природа.”
„Най-голямото робство е робството на духа.”
„Ако хората в света познаваха само една религия – любовта, светът щеше да бъде рай.”
„Творчеството е може би единствената екзистенциална религия. Моментите на творчество са моменти, в които ти си едно с вселената. Ти в известен смисъл си се изгубил,не си вече своето старо его – а в длуг смисъл си намерил себе си за първи път.”
„Само творецът познава дълбините на живота и висините на любовта.”
„При Заратустра любовта идва на първо място; любовта е Бог, защото любовта е най-висшата ценност… Щом любовта е бог, значи Бог става един от атрибутите на любовта – а какво е Бог освен творчество?”
„Животът е непрекъснато течение – той непрестанно се движи точно като река. Той се поддържа свеж и чист само чрез движение. Спри движението на реката и тя става мръсна. Движението е процес на пречистване.”
„… проблемът с духовното израстване е, че колкото повече даваш, толкова повече имаш…”
Из „Заратустра: Богът, който умее да танцува”
За нашето минало и нашата вечност. Есета
С обич за хората и животните