На другия ден, някъде по обед успях да си отворя очите. По пижама и боса се замъкнах на долният етаж в огромната кухня да пия кафе. Бабинка ме фиксираше изпод очилата си и всеки момент шеще да ми прекърши пилешкия врат само с поглед.

-                          Петра, чадо! Нали знаеш, че си ми любимата внучка!

-                          Да, бабче! И кво?

-                          Я ми кажи ти, шантаво недоразумение на природата, какви простотии сте натворили снощи! И каква е тази воня дето се носи от хвърлените дрехи на Танчето в банята.

-                          Амиии … ъъъъъ …. – аз започнах да кърша пръсти и да се озъртам. За съжаление край мен нямаше никого, когото да натопя в казана с врящия бяс на бабчето. Трябваше да се спасявам сама или да избягам. Ама и да избягам бабчето пак щеше да ме хване на къс пас и да разнищи поредната ни дивотия. Така, че се принудих да си призная снощните ни патила.Е дааааа, идея си нямате бабинка колко ви от смях на пода. По едно време си помислих, че може да се задуши като едното нищо женицата.

По това време на двора под черешата се бяха събрали братовчедите, всъщност аз ги наричах „женчовците”. Имах двама братовчеди близнаци и си залагах главата, че са обратни. А третият ми братовчед имаше визия на мачо, но по душа си беше пъзльо. Така, че ние женурята отсрамвахме или засрамвахме (зависи от гледната точка) родата. Излязох както си бях босичка и по пижамка при тях.

-                          Хей, женчовците! Какво правите бре?

-                          Я, голямата уста благоволи да се събуди! – това беше Петър – единият близнак.

-                          А, пък меката китка благоволи да си отвори устата! – се излигавих аз.

-                          Хеййййййй, Петра, я да не наричаш братчето така! – Павел – другият близнак беше решил да отстоява позиции.

Отидох до Момо – братовчеда-мачо и му загуках свенливо:

-                          Захарче, ще ни разходиш ли днес с лодката по езерцето?

-                          Ооооо, любима ми братовчедке, за мен ще е неописуемо удоволствие да те удавя в езерото!

-                          Тиии, отвратително божие творение, на мен така ли ще ми говориш а? – подпалих фитила аз.

-                          Добре де, поулях се малко! Ама като те знам каква напаст си, никога не мога да съм сигурен в теб! – и последва целувка и по двете бузки. Дааа, може и да е пъзльо, но си беше чаровник и си го обичах такъв. Пък и рода, какво да ги правиш!

-                          Чадо, простено да ти е! – казах аз и го целунах по големия бицепс. И да исках по-нависоко не можех да стигна. Беше си маркуч от класа. Ама простено – друг път! Щеше да види той! – След час ще сме готови всички женки и тръгваме! – казах го и хукнах към къщата да се обличам и да събуждам останалите.

Ммм дааа! Бяхме царици на дивотиите! И винаги всичко ставаше без да го искаме и съвсем случайно. Събудих женската орда и всички се наредихме в кухнята облечени и готови за разходка. Пиехме вече второто си кафе, когато се появи Момо да ни вземе за езерото. Добре, че бабинка се беше измела нанякъде, иначе Танчето щеше да си изпати.

Тръгнахме пеша до езерцето. Хубава малка разходка през полянките край селото. Онези моите фръцли, братовчедките пътьом събираха цветя да си правили венчета. Дрън-дрън! Аз пък си намерих гущерче. Лежеше на припек на един голям камък. Понеже си бях най-голямата мързеланка от всички и вървях най-отзад, затова и никой не ме видя как си прибрах гущерчето в джобчето на панталона. Ще ме дави в езерото тоя! Хъммм! Ще видим ний тая работа! Наказание щеше да има при всички случаи! Нищо, че ми се помазни с целувчици. Нямаше да му се размине. Всъщност, никога не му се разминаваше. Пристигнахме на езерото и всичките се накачулихме в лодката. Момо хвана греблата и започна да гребе навътре. Аз се бях опънала по гръб на най-задната пейка и се наслаждавах на слънчевите лъчи. Момо беше точно пред мен. Онези четирите кокошки не спряха да кудкудякат и ми разваляха удоволствието от съзерцанието на слънчевото небе и плясъка на греблата. Ама какво да ги правиш  - женки! Пък и вече се бяха окичили с венците, като някакви деви от ренесансова картина. Ха ха ха! Луда работа! В този момент нещо ми шавна в страничният джоб на панталона ми и се стреснах. Ахаааааааа! Малкият ми приятел трябваше да излезе на бял свят вече. Кротичко си го извадих от джоба и бавничко го поставих на рамото на Момо, без да ме усети. Обаче да, ама не! Видите ли Вили, най-бъзливата от всичките го видя първа и се разкрещя все едно е видяла чудовището от Лох Нес. И не стига това, че ми проби тъпанчетата на ушите, ами и се изправи в лодката и хукна назад. При това недообмислено решение на мозък на блондинка, цялата лодка се заклати заплашително, а останалите чавки се разкрещяха и те. За капак и другите три персони се изправиха и затропаха с крака, при което нашето жалко корито се наклони и започна да се пълни с вода. Вили беше първата, която се пльосна в езерото. След нея и всички останали. Господи! Как можеше да са такива тъпи овце! Как изобщо можеше да крещят от едно мъничко гущерче, че и цялата лодка да обърнат. Ужас! Момо просто беше загубил ума и дума от ужас. Всички заплувахме към брега – добре, че беше близо. Аз естествено си мълчах за факта, че може би…, евентуално… аз съм инициатора на нашето нежелателно къпане. Да не съм луда да им кажа! Имаха да кудкудякат за това поне пет години подред. Ааааааааа не! Без такива! Голяма работа, че са се понамокрили малко!