Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2008 21:16 - ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ /еротика/
Автор: veshti4ka Категория: Изкуство   
Прочетен: 1282 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.02.2008 06:45


ДЪЖДОВЕТЕ НА СИАМ

 

„Младата и започваща да добива все по-голяма известност художничка Катарина Уайт, изчезна внезапно от хоризонта на средите и в Сохо.” – Кети захвърли вестника и се изсмя презрително. Гадове! Не им пукаше за нищо, освен за сензацията. Намести се удобно в седалката на самолета и се загледа навън. Облаците бяха много красиви, ако имаше молив и хартия в момента щеше да рисува обзета от някакво „облачно” вдъхновение. Да! Изчезна! И как не! Всички бяха долни лицемери и пълни идиоти! Беше и писнало! Години наред търпеше празни приятелства и ненужни познанства. Живееше в огромно студио изпълнено с нейните картини. Обичаше да рисува и го правеше с вдъхновение. Откакто започна да прави самостоятелни изложби и в банковата и сметка да влиза по някоя друга пара, тълпата около нея взе да се сгъстява неимоверно. В началото си мислеше, че всички я обичат и се радват за нея, но по-късно разбра, че просто всеки е имал някаква полза от нейното съществуване. Идеалите и възпитанието и не допускаха, че хората, които и се пишеха за приятели са имали някакви задни мисли. Тя ги приемаше с открито сърце и им помагаше както може. След поредното скарване с една така наречена нейна приятелка, реши да се запилее някъде по света и да остане насаме с мислите си. В този момент се радваше, че банковата и сметка е пълна и можеше да си го позволи. Хвана първият и удобен самолет за Банкок и се понесе към неизвестното.

Пристигна късно вечерта и с едно такси се понесе към бившата столица Аютая. Искаше да бъде там. В град съществувал векове и с много история по улиците си. Искаше там да нарисува бъдещите си картини. Настани се късно през нощта в хотела си и веднага заспа. На другата сутрин дъжда се лееше като из ведро. Беше пристигнала точно в разгара на дъждовния сезон – лятото. Облече тънка блузка и ленен панталон, взе си триножника и боичките и отиде в древния храм Прананчернг. Опъна огромния чадър и започна да рисува. Когато рисуваше се изпълваше с непреодолима доброта и спокойствие. Това и доставяше страхотно удоволствие и утеха. В един момент Кети забеляза едни невероятно сини очи. Остави четката и просто се наслаждаваше на синевата в ирисите на този човек. Близо десетина минутки го гледаше втренчено и едва след това се отърси от вцепенението и огледа притежателя на тези очи. Висок и едър, леко мургав мъж, черна коса сресана на една страна, тяло на млад Аполон и невероятно насмешлива усмивка. В момента, в който Кети започна да се чуди как да реагира на тази усмивка и мъжа изчезна. Тя тръсна глава и продължи да рисува. Реши, че просто не си заслужава да мисли за този човек. Късно след обед напусна удобното си местенце и отново се понесе с таксито към хотела. Отпусна се във ваната с мисли за синеокия и малко по-късно слезе в ресторанта да хапне нещо. Там отново видя онези невероятно сини очи. Потрепера. Този поглед и влияеше много зле. Разтреперваше и краката и и вкарваше неприлични мисли в главата. Не можеше да разбере какво става с нея. Никога до сега не се беше чувствала така. Аааа не! Кети беше силна жена и не позволяваше на никого да и влияе така. Отново разтърси глава, сякаш се опитваше да премахне по този начин всички неприлични мисли появили се в главата и. Това не е нормално! Нееее, няма как само едни сини очи да карат кожата ти  да настръхва от удоволствие! Това е необяснимо! Това е ненормално! Докато преглъщаше последните хапки от обяда си, Кети погледна навън – дъждът беше спрял за малко. Дааа, щеше да се поразходи по улиците и да разгледа. Обичаше древните градове с история. Дори и напуканата мазилка по старите стени говореше за отминали събития. Пък и беше по-добре от това да седи в стаята си и да мисли за синия поглед. Вървеше из древният град и разглеждаше с удоволствие.

Мрака бавно се спускаше над града. Кети се наслаждавеше на всеки миг. Спокойствието я беше обзело напълно. Беше забравила всички неволи. Чувстваше се като преродена. Въздухът ухаеше на озон след дъжда и я изпълваше с неподозирани усещания. Когато реши да се прибира в хотела, беше много късно. Тъмнината беше паднала като тъмна пелена над града. Тя избираше само старинните и тихи улички на отиване и отново реши да се върне по тях. Голяма част от тях не бяха дори и осветени. Само тук там случайна лампа светеше. Докато вървеше усети, че някой я следи. Обърна се назад и в светлината на една едва мъждукаща лампа видя отново онзи невероятно син поглед. Кети го гледаше като хипнотизирана. Сърцето и отново заподскача като подплашено зайче, но краката и отказваха да помръднат. Красивият непознат се доближи до нея и обви раменете и с ръце. Тя тихичко измърка от удоволствието, което изпита при допира му. Той не отрони нито дума, а просто залепи устните си за нейните. Все едно светкавица премина през крехкото и тяло. В този момент дъждът отново започна да сипе пороите си над Сиам, но колкото и да се опитваше да охлади страстта им, едва ли щеше да направи нещо по въпроса. Кети и непознатият мълчаливец не спираха да се целуват страстно и ненаситно. Той я беше притиснал до една от онези стени – напукани и говорещи за историята. Обаче, едва ли в този момент някой от тях двамата мислеше за историята. Обсипваха се с целувки и то толкова ненаситно, че някой жаден и изстрадал човек би им завидял. Непознатият пиеше живителната сила от устните и много страстно и сякаш обречено. Кети се отдаде на мига. Остави се в ръцете на синеокият красавец и реши, че каквото и да става просто не и пука. Тогава, в тъмната улица, посред нощите, в древната столица на Сиам, непознатият започна да я люби. Беше я подпрял на стената и обсипваше с целувки нежното и лице. Толкова много страст струеше от двамата, че би подпалила целият град ако можеше. Тя беше изпепеляваща. Дива. Невероятна. Силна. Те се отдаваха на страстта си не се интересуваха от околният свят. Бяха неистови и страстни любовници искащи всичко, което можеше да си дадат. Заедно стигнаха до върха белязан с експлозията на чувствата им, но продължаваха да се целуват като обезумели.

Това нямаше да е първата и последната им среща. Знаеха го. Искаха го. Но не говореха. Само телата им говореха с онзи див стон, който само майката природа разчиташе. Разделиха се. Всеки пое пътя си до срещата им на следващият ден. Без думи…

 

22.02.2008




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: veshti4ka
Категория: Изкуство
Прочетен: 174377
Постинги: 36
Коментари: 144
Гласове: 961
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031