БЕЗВРЕМИЕ

Колко ли мечти изживях на сън?

Колко ли сълзи изплаках?

Все едно, едва ли съживих с това и пън.

Самотна във студа със зъби траках.

 

Толкова години извървях с времето.

Толкова от миговете изтървах.

И все пак, надявах се да срещна и съдбата

да я разпитам със сълзи и смях.

 

От малка вярвам в приказки красиви.

За мен и черното било е и прекрасно.

Но нощите ми страстни, диви

останаха далечни и покрити с ужасност.

 

Колко жаби грозни нацелувах…

Колко часове в мечти загубих…

Колко мигове аз чаках принца…

И даже себе си погубих…

 

Дори не искам вече да целувам жаби.

Не виждам смисъл в толкоз грешност.

Омръзнаха ми вече всички жалби.

Омръзнаха ми и трохичките човечност.

 

30.06.2007

Вес, от къде изкочи та ме побърка. Откровенно, изтрадало и нужно за да продължиш.
Казват че на всеки се дава толкова мъка, колкото може да носи.А ти скъпа си направо камила и носиш, носиш . Но пък се раждат мъдрости за другите на който е дадено малък товар да носят...
Чудеса стават и те открих, усмивки
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Знаеш ли, че когато ми е много тъжно само тогава мога да пиша стихове. А когато съм щастлива пиша разкази или смешни романи. Някак си римите ми текат като реки, когато сърцето ми е потънало някъде дълбоко в мрака. И никога не мисля над това, което пиша, а чак когато го завърша и го прочета - тогава осъзнавам какво съм сътворила... Явно лириката ми е като наркотик за наранено сърце ...

в принцове но в живота е точно обратното...

Нали?!!! И аз до този извод стигнах хехехеееее...