ИЗГУБЕНИ КРИЛА

Политам – и отново падам.

Опитвам – пак, и пак, и пак…

Даже много и да страдам

знам – опитала съм пак.

 

Но нейде там на хоризонта

блести, аз виждам, ярка светлина.

И въпреки физичните закони

отново искам да летя.

 

С пръсти да докосна аз звездите.

Глас в пустинята да извися.

Да си върна аз мечтите.

Душата си самотна да спася.

 

Опитвам пак – отново и отново,

но не мога да летя.

Трябва ли да кажа сбогом,

защото аз съм птица без крила?

 

Не искам – чуваш ли не искам!

Не мога да стоя така.

И ще търся аз мечтите,

даже и с изгубени крила.

 

20.05.2007

Мириам Witch

Мир, просто ме покоряваш, покоряваш...Много сила има в твоя стих, но и много болка. Но нима лошото не е проверка на нашия дух. За загубим, за започнем от нулата и отново и отново да се докажем Защото има два пътя, единия води до озлобление, агресия към всичко и път на долу. А другия като ставаме по-мъдри, командвайки със замах себе си, прощаваме и търсим новото в живота и вярваме в него.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Джулс, винаги вървя по трудния и трънливия, другия лесния никога не ми е бил интересен. Може би заради това често ми "подрязват крилцата"... но пък това което не ме убива, ме прави по-силна :))) Желая ти по-малко тръни в твоя път, защото си мисля че и ти вървиш по него, а не по лесния! Хубав ден от мен!